наканил е

Речник на българския език

1. наканил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наканил е е производна форма на наканя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наканил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наканил е е производна форма на наканя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).