наканил
1.
наканил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
наканил
е производна форма
на наканя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
наканил —
мин. деят. св. прич. м. р.
наканил
е производна форма
на наканя се (мин. деят. св. прич. м. р.).