наканил

Речник на българския език

1. наканил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наканил е производна форма на наканя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наканил — мин. деят. св. прич. м. р.

наканил е производна форма на наканя се (мин. деят. св. прич. м. р.).