наканило

Речник на българския език

1. наканило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наканило е производна форма на наканя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наканило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наканило е производна форма на наканя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).