накани

Речник на българския език

1. накани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накани е производна форма на наканя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накани е производна форма на наканя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накани е производна форма на наканя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. накани — повелително наклонение, ед. ч.

накани е производна форма на наканя се (повелително наклонение, ед. ч.).