назубря

Речник на българския език

1. назу̀бря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

назу̀бриш, мин. св. назу̀брих, мин. прич. назу̀брил, св.вж. назубрям.

Грешни изписвания (3)

  • назубръ
  • нъзубръ
  • нъзубря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-зуб-ря на-зуб-рим
2 лице на-зуб-риш на-зуб-ри-те
3 лице на-зуб-ри на-зуб-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-зуб-рих на-зуб-рих-ме
2 лице на-зуб-ри на-зуб-рих-те
3 лице на-зуб-ри на-зуб-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-зуб-рех на-зуб-рех-ме
2 лице на-зуб-ре-ше на-зуб-рех-те
3 лице на-зуб-ре-ше на-зуб-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назубрил съм назубрила съм назубрило съм назубрили сме
2 лице назубрил си назубрила си назубрило си назубрили сте
3 лице назубрил е назубрила е назубрило е назубрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях назубрил бях назубрила бях назубрило бяхме назубрили
2 лице беше назубрил беше назубрила беше назубрило бяхте назубрили
3 лице беше назубрил беше назубрила беше назубрило бяха назубрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще назубря ще назубрим
2 лице ще назубриш ще назубрите
3 лице ще назубри ще назубрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм назубрил ще съм назубрила ще съм назубрило ще сме назубрили
2 лице ще си назубрил ще си назубрила ще си назубрило ще сте назубрили
3 лице ще е назубрил ще е назубрила ще е назубрило ще са назубрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да назубря щяхме да назубрим
2 лице щеше да назубриш щяхте да назубрите
3 лице щеше да назубри щяха да назубрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм назубрил щях да съм назубрила щях да съм назубрило щяхме да сме назубрили
2 лице щеше да си назубрил щеше да си назубрила щеше да си назубрило щяхте да сте назубрили
3 лице щеше да е назубрил щеше да е назубрила щеше да е назубрило щяха да са назубрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назубрел съм назубрела съм назубрело съм назубрели сме
2 лице назубрел си назубрела си назубрело си назубрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назубрил съм назубрила съм назубрило съм назубрили сме
2 лице назубрил си назубрила си назубрило си назубрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм назубрил била съм назубрила било съм назубрило били сме назубрили
2 лице бил си назубрил била си назубрила било си назубрило били сте назубрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да назубря щяла съм да назубря щяло съм да назубря щели сме да назубрим
2 лице щял си да назубриш щяла си да назубриш щяло си да назубриш щели сте да назубрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм назубрил щяла съм да съм назубрила щяло съм да съм назубрило щели сме да сме назубрили
2 лице щял си да си назубрил щяла си да си назубрила щяло си да си назубрило щели сте да сте назубрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих назубрил бих назубрила бих назубрило бихме назубрили
2 лице би назубрил би назубрила би назубрило бихте назубрили
3 лице би назубрил би назубрила би назубрило биха назубрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-зуб-ри на-зуб-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-зуб-рен
непълен член на-зуб-ре-ния
пълен член на-зуб-ре-ни-ят
женски род на-зуб-ре-на
членувано на-зуб-ре-на-та
среден род на-зуб-ре-но
членувано на-зуб-ре-но-то
множествено число на-зуб-ре-ни
членувано на-зуб-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зуб-рил
непълен член на-зуб-ри-лия
пълен член на-зуб-ри-ли-ят
женски род на-зуб-ри-ла
членувано на-зуб-ри-ла-та
среден род на-зуб-ри-ло
членувано на-зуб-ри-ло-то
множествено число на-зуб-ри-ли
членувано на-зуб-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зуб-рел
женски род на-зуб-ре-ла
среден род на-зуб-ре-ло
множествено число на-зуб-ре-ли

2. назубря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

назубря е производна форма на назубрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. назубря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

назубря е производна форма на назубрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. назубря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

назубря е производна форма на назубрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).