назубрил

Речник на българския език

1. назубрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назубрил е производна форма на назубря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назубрил — мин. деят. св. прич. м. р.

назубрил е производна форма на назубря (мин. деят. св. прич. м. р.).