назубрел

Речник на българския език

1. назубрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назубрел е производна форма на назубря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назубрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

назубрел е производна форма на назубря (мин. деят. несв. прич. м. р.).