назубрил е

Речник на българския език

1. назубрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назубрил е е производна форма на назубря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назубрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назубрил е е производна форма на назубря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).