назубрил си

Речник на българския език

1. назубрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назубрил си е производна форма на назубря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. назубрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назубрил си е производна форма на назубря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).