назубрил съм

Речник на българския език

1. назубрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

назубрил съм е производна форма на назубря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. назубрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

назубрил съм е производна форма на назубря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).