назубрели

Речник на българския език

1. назубрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

назубрели е производна форма на назубря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назубрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

назубрели е производна форма на назубря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).