изцвърча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ц-вър-ча	из-ц-вър-чим
2 лице	из-ц-вър-чиш	из-ц-вър-чи-те
3 лице	из-ц-вър-чи	из-ц-вър-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ц-вър-чах	из-ц-вър-чах-ме
2 лице	из-ц-вър-ча	из-ц-вър-чах-те
3 лице	из-ц-вър-ча	из-ц-вър-ча-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-ц-вър-чах	из-ц-вър-чах-ме
2 лице	из-ц-вър-че-ше	из-ц-вър-чах-те
3 лице	из-ц-вър-че-ше	из-ц-вър-ча-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изцвърчал съм	изцвърчала съм	изцвърчало съм	изцвърчали сме
2 лице	изцвърчал си	изцвърчала си	изцвърчало си	изцвърчали сте
3 лице	изцвърчал е	изцвърчала е	изцвърчало е	изцвърчали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изцвърчал	бях изцвърчала	бях изцвърчало	бяхме изцвърчали
2 лице	беше изцвърчал	беше изцвърчала	беше изцвърчало	бяхте изцвърчали
3 лице	беше изцвърчал	беше изцвърчала	беше изцвърчало	бяха изцвърчали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изцвърча	ще изцвърчим
2 лице	ще изцвърчиш	ще изцвърчите
3 лице	ще изцвърчи	ще изцвърчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изцвърчал	ще съм изцвърчала	ще съм изцвърчало	ще сме изцвърчали
2 лице	ще си изцвърчал	ще си изцвърчала	ще си изцвърчало	ще сте изцвърчали
3 лице	ще е изцвърчал	ще е изцвърчала	ще е изцвърчало	ще са изцвърчали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изцвърча	щяхме да изцвърчим
2 лице	щеше да изцвърчиш	щяхте да изцвърчите
3 лице	щеше да изцвърчи	щяха да изцвърчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изцвърчал	щях да съм изцвърчала	щях да съм изцвърчало	щяхме да сме изцвърчали
2 лице	щеше да си изцвърчал	щеше да си изцвърчала	щеше да си изцвърчало	щяхте да сте изцвърчали
3 лице	щеше да е изцвърчал	щеше да е изцвърчала	щеше да е изцвърчало	щяха да са изцвърчали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изцвърчал съм	изцвърчала съм	изцвърчало съм	изцвърчали сме
2 лице	изцвърчал си	изцвърчала си	изцвърчало си	изцвърчали сте
3 лице	из-ц-вър-чал изцвърчал е	из-ц-вър-ча-ла изцвърчала е	из-ц-вър-ча-ло изцвърчало е	из-ц-вър-ча-ли изцвърчали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изцвърчал съм	изцвърчала съм	изцвърчало съм	изцвърчали сме
2 лице	изцвърчал си	изцвърчала си	изцвърчало си	изцвърчали сте
3 лице	из-ц-вър-чал изцвърчал е	из-ц-вър-ча-ла изцвърчала е	из-ц-вър-ча-ло изцвърчало е	из-ц-вър-ча-ли изцвърчали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изцвърчал	била съм изцвърчала	било съм изцвърчало	били сме изцвърчали
2 лице	бил си изцвърчал	била си изцвърчала	било си изцвърчало	били сте изцвърчали
3 лице	бил изцвърчал бил е изцвърчал	била изцвърчала била е изцвърчала	било изцвърчало било е изцвърчало	били изцвърчали били са изцвърчали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изцвърча	щяла съм да изцвърча	щяло съм да изцвърча	щели сме да изцвърчим
2 лице	щял си да изцвърчиш	щяла си да изцвърчиш	щяло си да изцвърчиш	щели сте да изцвърчите
3 лице	щял да изцвърчи щял е да изцвърчи	щяла да изцвърчи щяла е да изцвърчи	щяло да изцвърчи щяло е да изцвърчи	щели да изцвърчат щели са да изцвърчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изцвърчал	щяла съм да съм изцвърчала	щяло съм да съм изцвърчало	щели сме да сме изцвърчали
2 лице	щял си да си изцвърчал	щяла си да си изцвърчала	щяло си да си изцвърчало	щели сте да сте изцвърчали
3 лице	щял да е изцвърчал щял е да е изцвърчал	щяла да е изцвърчала щяла е да е изцвърчала	щяло да е изцвърчало щяло е да е изцвърчало	щели да са изцвърчали щели са да са изцвърчали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изцвърчал	бих изцвърчала	бих изцвърчало	бихме изцвърчали
2 лице	би изцвърчал	би изцвърчала	би изцвърчало	бихте изцвърчали
3 лице	би изцвърчал	би изцвърчала	би изцвърчало	биха изцвърчали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-ц-вър-чи	из-ц-вър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-ц-вър-чал
		непълен член	из-ц-вър-ча-лия
		пълен член	из-ц-вър-ча-ли-ят
	женски род		из-ц-вър-ча-ла
		членувано	из-ц-вър-ча-ла-та
	среден род		из-ц-вър-ча-ло
		членувано	из-ц-вър-ча-ло-то
множествено число			из-ц-вър-ча-ли
		членувано	из-ц-вър-ча-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-ц-вър-чал
	женски род	из-ц-вър-ча-ла
	среден род	из-ц-вър-ча-ло
множествено число		из-ц-вър-ча-ли