изцвърчал

Речник на българския език

1. изцвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцвърчал е производна форма на изцвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцвърчал е производна форма на изцвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).