изцвърчало е

Речник на българския език

1. изцвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало е е производна форма на изцвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало е е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало е е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).