изцвърчало

Речник на българския език

1. изцвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцвърчало е производна форма на изцвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцвърчало е производна форма на изцвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).