изцвърчал съм

Речник на българския език

1. изцвърчал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал съм е производна форма на изцвърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвърчал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал съм е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвърчал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал съм е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).