изцвърчи

Речник на българския език

1. изцвърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изцвърчи е производна форма на изцвърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изцвърчи — повелително наклонение, ед. ч.

изцвърчи е производна форма на изцвърча (повелително наклонение, ед. ч.).