изцвърчал е

Речник на българския език

1. изцвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал е е производна форма на изцвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал е е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвърчал е е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).