изцвърчало си

Речник на българския език

1. изцвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало си е производна форма на изцвърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало си е производна форма на изцвърча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвърчало си е производна форма на изцвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).