изнудя

Речник на българския език

изну̀дя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изну̀диш, мин. св. изну̀дих, мин. прич. изну̀дил, св.вж. изнудвам.

Грешни изписвания (3)

  • езнудъ
  • езнудя
  • изнудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ну-дя из-ну-дим
2 лице из-ну-диш из-ну-ди-те
3 лице из-ну-ди из-ну-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ну-дих из-ну-дих-ме
2 лице из-ну-ди из-ну-дих-те
3 лице из-ну-ди из-ну-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ну-дех из-ну-дех-ме
2 лице из-ну-де-ше из-ну-дех-те
3 лице из-ну-де-ше из-ну-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнудил съм изнудила съм изнудило съм изнудили сме
2 лице изнудил си изнудила си изнудило си изнудили сте
3 лице изнудил е изнудила е изнудило е изнудили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнудил бях изнудила бях изнудило бяхме изнудили
2 лице беше изнудил беше изнудила беше изнудило бяхте изнудили
3 лице беше изнудил беше изнудила беше изнудило бяха изнудили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изнудя ще изнудим
2 лице ще изнудиш ще изнудите
3 лице ще изнуди ще изнудят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнудил ще съм изнудила ще съм изнудило ще сме изнудили
2 лице ще си изнудил ще си изнудила ще си изнудило ще сте изнудили
3 лице ще е изнудил ще е изнудила ще е изнудило ще са изнудили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изнудя щяхме да изнудим
2 лице щеше да изнудиш щяхте да изнудите
3 лице щеше да изнуди щяха да изнудят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнудил щях да съм изнудила щях да съм изнудило щяхме да сме изнудили
2 лице щеше да си изнудил щеше да си изнудила щеше да си изнудило щяхте да сте изнудили
3 лице щеше да е изнудил щеше да е изнудила щеше да е изнудило щяха да са изнудили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнудел съм изнудела съм изнудело съм изнудели сме
2 лице изнудел си изнудела си изнудело си изнудели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнудил съм изнудила съм изнудило съм изнудили сме
2 лице изнудил си изнудила си изнудило си изнудили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнудил била съм изнудила било съм изнудило били сме изнудили
2 лице бил си изнудил била си изнудила било си изнудило били сте изнудили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнудя щяла съм да изнудя щяло съм да изнудя щели сме да изнудим
2 лице щял си да изнудиш щяла си да изнудиш щяло си да изнудиш щели сте да изнудите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнудил щяла съм да съм изнудила щяло съм да съм изнудило щели сме да сме изнудили
2 лице щял си да си изнудил щяла си да си изнудила щяло си да си изнудило щели сте да сте изнудили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнудил бих изнудила бих изнудило бихме изнудили
2 лице би изнудил би изнудила би изнудило бихте изнудили
3 лице би изнудил би изнудила би изнудило биха изнудили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ну-ди из-ну-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ну-ден
непълен член из-ну-де-ния
пълен член из-ну-де-ни-ят
женски род из-ну-де-на
членувано из-ну-де-на-та
среден род из-ну-де-но
членувано из-ну-де-но-то
множествено число из-ну-де-ни
членувано из-ну-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ну-дил
непълен член из-ну-ди-лия
пълен член из-ну-ди-ли-ят
женски род из-ну-ди-ла
членувано из-ну-ди-ла-та
среден род из-ну-ди-ло
членувано из-ну-ди-ло-то
множествено число из-ну-ди-ли
членувано из-ну-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ну-дел
женски род из-ну-де-ла
среден род из-ну-де-ло
множествено число из-ну-де-ли