бил изнудил

Речник на българския език

1. бил изнудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изнудил е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).