изнудили

Речник на българския език

1. изнудили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изнудили е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнудили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изнудили е производна форма на изнудя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).