изнудели

Речник на българския език

1. изнудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изнудели е производна форма на изнудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изнудели е производна форма на изнудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).