изнудел
1.
изнудел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изнудел
е производна форма
на изнудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изнудел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изнудел
е производна форма
на изнудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).