беше изнудил

Речник на българския език

1. беше изнудил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изнудил е производна форма на изнудя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изнудил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изнудил е производна форма на изнудя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).