изнудела

Речник на българския език

1. изнудела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнудела е производна форма на изнудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнудела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изнудела е производна форма на изнудя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).