изнудила

Речник на българския език

1. изнудила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнудила е производна форма на изнудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнудила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изнудила е производна форма на изнудя (мин. деят. св. прич. ж. р.).