изкуфея

Речник на българския език

изкуфѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

изкуфѐеш, мин. св. изкуфя̀х, мин. прич. изкуфя̀л, св.вж. изкуфявам.

Грешни изписвания (3)

  • изкофея
  • искофея
  • искуфея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ку-фея из-ку-фе-ем
2 лице из-ку-фе-еш из-ку-фе-е-те
3 лице из-ку-фее из-ку-фе-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ку-фях из-ку-фях-ме
2 лице из-ку-фя из-ку-фях-те
3 лице из-ку-фя из-ку-фя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ку-фе-ех из-ку-фе-ех-ме
2 лице из-ку-фе-е-ше из-ку-фе-ех-те
3 лице из-ку-фе-е-ше из-ку-фе-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфял съм изкуфяла съм изкуфяло съм изкуфели сме
2 лице изкуфял си изкуфяла си изкуфяло си изкуфели сте
3 лице изкуфял е изкуфяла е изкуфяло е изкуфели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкуфял бях изкуфяла бях изкуфяло бяхме изкуфели
2 лице беше изкуфял беше изкуфяла беше изкуфяло бяхте изкуфели
3 лице беше изкуфял беше изкуфяла беше изкуфяло бяха изкуфели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкуфея ще изкуфеем
2 лице ще изкуфееш ще изкуфеете
3 лице ще изкуфее ще изкуфеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкуфял ще съм изкуфяла ще съм изкуфяло ще сме изкуфели
2 лице ще си изкуфял ще си изкуфяла ще си изкуфяло ще сте изкуфели
3 лице ще е изкуфял ще е изкуфяла ще е изкуфяло ще са изкуфели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкуфея щяхме да изкуфеем
2 лице щеше да изкуфееш щяхте да изкуфеете
3 лице щеше да изкуфее щяха да изкуфеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкуфял щях да съм изкуфяла щях да съм изкуфяло щяхме да сме изкуфели
2 лице щеше да си изкуфял щеше да си изкуфяла щеше да си изкуфяло щяхте да сте изкуфели
3 лице щеше да е изкуфял щеше да е изкуфяла щеше да е изкуфяло щяха да са изкуфели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфеел съм изкуфеела съм изкуфеело съм изкуфеели сме
2 лице изкуфеел си изкуфеела си изкуфеело си изкуфеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфял съм изкуфяла съм изкуфяло съм изкуфели сме
2 лице изкуфял си изкуфяла си изкуфяло си изкуфели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкуфял била съм изкуфяла било съм изкуфяло били сме изкуфели
2 лице бил си изкуфял била си изкуфяла било си изкуфяло били сте изкуфели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкуфея щяла съм да изкуфея щяло съм да изкуфея щели сме да изкуфеем
2 лице щял си да изкуфееш щяла си да изкуфееш щяло си да изкуфееш щели сте да изкуфеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкуфял щяла съм да съм изкуфяла щяло съм да съм изкуфяло щели сме да сме изкуфели
2 лице щял си да си изкуфял щяла си да си изкуфяла щяло си да си изкуфяло щели сте да сте изкуфели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкуфял бих изкуфяла бих изкуфяло бихме изкуфели
2 лице би изкуфял би изкуфяла би изкуфяло бихте изкуфели
3 лице би изкуфял би изкуфяла би изкуфяло биха изкуфели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ку-фей из-ку-фей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ку-фял
непълен член из-ку-фе-лия
пълен член из-ку-фе-ли-ят
женски род из-ку-фя-ла
членувано из-ку-фя-ла-та
среден род из-ку-фя-ло
членувано из-ку-фя-ло-то
множествено число из-ку-фе-ли
членувано из-ку-фе-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ку-фе-ел
женски род из-ку-фе-е-ла
среден род из-ку-фе-е-ло
множествено число из-ку-фе-е-ли