изкуфяло е

Речник на българския език

1. изкуфяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфяло е е производна форма на изкуфея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкуфяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфяло е е производна форма на изкуфея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).