изкуфя

Речник на българския език

1. изкуфя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкуфя е производна форма на изкуфея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изкуфя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкуфя е производна форма на изкуфея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).