изкуфяло

Речник на българския език

1. изкуфяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкуфяло е производна форма на изкуфея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкуфяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкуфяло е производна форма на изкуфея (мин. деят. св. прич. ср. р.).