изкуфеел

Речник на българския език

1. изкуфеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкуфеел е производна форма на изкуфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкуфеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкуфеел е производна форма на изкуфея (мин. деят. несв. прич. м. р.).