изкуфеели

Речник на българския език

1. изкуфеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкуфеели е производна форма на изкуфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкуфеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкуфеели е производна форма на изкуфея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).