изкуфявам

Речник на българския език

изкуфя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

изкуфя̀ваш, несв. и изкуфѐя, св.
1. За плод — ставам кух. Ряпата е вече изкуфяла.
2. Прен. Пренебр. За човек — оглупявам. Тоя старец е съвсем изкуфял.

Грешни изписвания (15)

  • езкофявам
  • езкофявъм
  • езкуфявам
  • езкуфявъм
  • ескофявам
  • ескофявъм
  • ескуфявам
  • ескуфявъм
  • изкофявам
  • изкофявъм
  • изкуфявъм
  • искофявам
  • искофявъм
  • искуфявам
  • искуфявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ку-фя-вам из-ку-фя-ва-ме
2 лице из-ку-фя-ваш из-ку-фя-ва-те
3 лице из-ку-фя-ва из-ку-фя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ку-фя-вах из-ку-фя-вах-ме
2 лице из-ку-фя-ва из-ку-фя-вах-те
3 лице из-ку-фя-ва из-ку-фя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ку-фя-вах из-ку-фя-вах-ме
2 лице из-ку-фя-ва-ше из-ку-фя-вах-те
3 лице из-ку-фя-ва-ше из-ку-фя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфявал съм изкуфявала съм изкуфявало съм изкуфявали сме
2 лице изкуфявал си изкуфявала си изкуфявало си изкуфявали сте
3 лице изкуфявал е изкуфявала е изкуфявало е изкуфявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкуфявал бях изкуфявала бях изкуфявало бяхме изкуфявали
2 лице беше изкуфявал беше изкуфявала беше изкуфявало бяхте изкуфявали
3 лице беше изкуфявал беше изкуфявала беше изкуфявало бяха изкуфявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкуфявам ще изкуфяваме
2 лице ще изкуфяваш ще изкуфявате
3 лице ще изкуфява ще изкуфяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкуфявал ще съм изкуфявала ще съм изкуфявало ще сме изкуфявали
2 лице ще си изкуфявал ще си изкуфявала ще си изкуфявало ще сте изкуфявали
3 лице ще е изкуфявал ще е изкуфявала ще е изкуфявало ще са изкуфявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкуфявам щяхме да изкуфяваме
2 лице щеше да изкуфяваш щяхте да изкуфявате
3 лице щеше да изкуфява щяха да изкуфяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкуфявал щях да съм изкуфявала щях да съм изкуфявало щяхме да сме изкуфявали
2 лице щеше да си изкуфявал щеше да си изкуфявала щеше да си изкуфявало щяхте да сте изкуфявали
3 лице щеше да е изкуфявал щеше да е изкуфявала щеше да е изкуфявало щяха да са изкуфявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфявал съм изкуфявала съм изкуфявало съм изкуфявали сме
2 лице изкуфявал си изкуфявала си изкуфявало си изкуфявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкуфявал съм изкуфявала съм изкуфявало съм изкуфявали сме
2 лице изкуфявал си изкуфявала си изкуфявало си изкуфявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкуфявал била съм изкуфявала било съм изкуфявало били сме изкуфявали
2 лице бил си изкуфявал била си изкуфявала било си изкуфявало били сте изкуфявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкуфявам щяла съм да изкуфявам щяло съм да изкуфявам щели сме да изкуфяваме
2 лице щял си да изкуфяваш щяла си да изкуфяваш щяло си да изкуфяваш щели сте да изкуфявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкуфявал щяла съм да съм изкуфявала щяло съм да съм изкуфявало щели сме да сме изкуфявали
2 лице щял си да си изкуфявал щяла си да си изкуфявала щяло си да си изкуфявало щели сте да сте изкуфявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкуфявал бих изкуфявала бих изкуфявало бихме изкуфявали
2 лице би изкуфявал би изкуфявала би изкуфявало бихте изкуфявали
3 лице би изкуфявал би изкуфявала би изкуфявало биха изкуфявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ку-фя-вай из-ку-фя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ку-фя-вал
непълен член из-ку-фя-ва-лия
пълен член из-ку-фя-ва-ли-ят
женски род из-ку-фя-ва-ла
членувано из-ку-фя-ва-ла-та
среден род из-ку-фя-ва-ло
членувано из-ку-фя-ва-ло-то
множествено число из-ку-фя-ва-ли
членувано из-ку-фя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ку-фя-вал
женски род из-ку-фя-ва-ла
среден род из-ку-фя-ва-ло
множествено число из-ку-фя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ку-фя-ващ
непълен член из-ку-фя-ва-щия
пълен член из-ку-фя-ва-щи-ят
женски род из-ку-фя-ва-ща
членувано из-ку-фя-ва-ща-та
среден род из-ку-фя-ва-що
членувано из-ку-фя-ва-що-то
множествено число из-ку-фя-ва-щи
членувано из-ку-фя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ку-фя-вай-ки