изкуфявала

Речник на българския език

1. изкуфявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуфявала е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкуфявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкуфявала е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкуфявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкуфявала е производна форма на изкуфявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкуфявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкуфявала е производна форма на изкуфявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).