изкуфявали

Речник на българския език

1. изкуфявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкуфявали е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкуфявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкуфявали е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкуфявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкуфявали е производна форма на изкуфявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкуфявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкуфявали е производна форма на изкуфявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).