изкуфели

Речник на българския език

1. изкуфели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкуфели е производна форма на изкуфея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкуфели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкуфели е производна форма на изкуфея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).