издъня

Речник на българския език

издъ̀ня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

издъ̀ниш, мин. св. издъ̀них, мин. прич. издъ̀нил, св.вж. издънвам.

Грешни изписвания (3)

  • ездънъ
  • ездъня
  • издънъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дъ-ня из-дъ-ним
2 лице из-дъ-ниш из-дъ-ни-те
3 лице из-дъ-ни из-дъ-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дъ-них из-дъ-них-ме
2 лице из-дъ-ни из-дъ-них-те
3 лице из-дъ-ни из-дъ-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дъ-нех из-дъ-нех-ме
2 лице из-дъ-не-ше из-дъ-нех-те
3 лице из-дъ-не-ше из-дъ-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издънил съм издънила съм издънило съм издънили сме
2 лице издънил си издънила си издънило си издънили сте
3 лице издънил е издънила е издънило е издънили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издънил бях издънила бях издънило бяхме издънили
2 лице беше издънил беше издънила беше издънило бяхте издънили
3 лице беше издънил беше издънила беше издънило бяха издънили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издъня ще издъним
2 лице ще издъниш ще издъните
3 лице ще издъни ще издънят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издънил ще съм издънила ще съм издънило ще сме издънили
2 лице ще си издънил ще си издънила ще си издънило ще сте издънили
3 лице ще е издънил ще е издънила ще е издънило ще са издънили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издъня щяхме да издъним
2 лице щеше да издъниш щяхте да издъните
3 лице щеше да издъни щяха да издънят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издънил щях да съм издънила щях да съм издънило щяхме да сме издънили
2 лице щеше да си издънил щеше да си издънила щеше да си издънило щяхте да сте издънили
3 лице щеше да е издънил щеше да е издънила щеше да е издънило щяха да са издънили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издънел съм издънела съм издънело съм издънели сме
2 лице издънел си издънела си издънело си издънели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издънил съм издънила съм издънило съм издънили сме
2 лице издънил си издънила си издънило си издънили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издънил била съм издънила било съм издънило били сме издънили
2 лице бил си издънил била си издънила било си издънило били сте издънили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издъня щяла съм да издъня щяло съм да издъня щели сме да издъним
2 лице щял си да издъниш щяла си да издъниш щяло си да издъниш щели сте да издъните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издънил щяла съм да съм издънила щяло съм да съм издънило щели сме да сме издънили
2 лице щял си да си издънил щяла си да си издънила щяло си да си издънило щели сте да сте издънили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издънил бих издънила бих издънило бихме издънили
2 лице би издънил би издънила би издънило бихте издънили
3 лице би издънил би издънила би издънило биха издънили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дъ-ни из-дъ-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-дъ-нен
непълен член из-дъ-не-ния
пълен член из-дъ-не-ни-ят
женски род из-дъ-не-на
членувано из-дъ-не-на-та
среден род из-дъ-не-но
членувано из-дъ-не-но-то
множествено число из-дъ-не-ни
членувано из-дъ-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дъ-нил
непълен член из-дъ-ни-лия
пълен член из-дъ-ни-ли-ят
женски род из-дъ-ни-ла
членувано из-дъ-ни-ла-та
среден род из-дъ-ни-ло
членувано из-дъ-ни-ло-то
множествено число из-дъ-ни-ли
членувано из-дъ-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дъ-нел
женски род из-дъ-не-ла
среден род из-дъ-не-ло
множествено число из-дъ-не-ли