издънило

Речник на българския език

1. издънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издънило е производна форма на издъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

издънило е производна форма на издъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).