издънели

Речник на българския език

1. издънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

издънели е производна форма на издъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

издънели е производна форма на издъня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).