издънил е

Речник на българския език

1. издънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издънил е е производна форма на издъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издънил е е производна форма на издъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).