издънили

Речник на българския език

1. издънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издънили е производна форма на издъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издънили е производна форма на издъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).