издънел

Речник на българския език

1. издънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издънел е производна форма на издъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

издънел е производна форма на издъня (мин. деят. несв. прич. м. р.).