издънен

Речник на българския език

1. издъ̀нен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ездънен
  • ездънин
  • издънин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-дъ-нен
непълен член из-дъ-не-ния
пълен член из-дъ-не-ни-ят
ж. р. из-дъ-не-на
членувано из-дъ-не-на-та
ср. р. из-дъ-не-но
членувано из-дъ-не-но-то
мн. ч. из-дъ-не-ни
членувано из-дъ-не-ни-те

2. издънен — мин. страд. прич. м. р.

издънен е производна форма на издъня (мин. страд. прич. м. р.).