издънил си

Речник на българския език

1. издънил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издънил си е производна форма на издъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. издънил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

издънил си е производна форма на издъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).