избръмчавам

Речник на българския език

избръмча̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

избръмча̀ваш, несв. и избръмча̀, св. Бръмвам силно един път или няколко пъти един след друг. На улицата избръмча мотор.

Грешни изписвания (7)

  • езбрамчавам
  • езбрамчавъм
  • езбръмчавам
  • езбръмчавъм
  • избрамчавам
  • избрамчавъм
  • избръмчавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-б-ръм-ча-вам из-б-ръм-ча-ва-ме
2 лице из-б-ръм-ча-ваш из-б-ръм-ча-ва-те
3 лице из-б-ръм-ча-ва из-б-ръм-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-б-ръм-ча-вах из-б-ръм-ча-вах-ме
2 лице из-б-ръм-ча-ва из-б-ръм-ча-вах-те
3 лице из-б-ръм-ча-ва из-б-ръм-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-б-ръм-ча-вах из-б-ръм-ча-вах-ме
2 лице из-б-ръм-ча-ва-ше из-б-ръм-ча-вах-те
3 лице из-б-ръм-ча-ва-ше из-б-ръм-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчавал съм избръмчавала съм избръмчавало съм избръмчавали сме
2 лице избръмчавал си избръмчавала си избръмчавало си избръмчавали сте
3 лице избръмчавал е избръмчавала е избръмчавало е избръмчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избръмчавал бях избръмчавала бях избръмчавало бяхме избръмчавали
2 лице беше избръмчавал беше избръмчавала беше избръмчавало бяхте избръмчавали
3 лице беше избръмчавал беше избръмчавала беше избръмчавало бяха избръмчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избръмчавам ще избръмчаваме
2 лице ще избръмчаваш ще избръмчавате
3 лице ще избръмчава ще избръмчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избръмчавал ще съм избръмчавала ще съм избръмчавало ще сме избръмчавали
2 лице ще си избръмчавал ще си избръмчавала ще си избръмчавало ще сте избръмчавали
3 лице ще е избръмчавал ще е избръмчавала ще е избръмчавало ще са избръмчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избръмчавам щяхме да избръмчаваме
2 лице щеше да избръмчаваш щяхте да избръмчавате
3 лице щеше да избръмчава щяха да избръмчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избръмчавал щях да съм избръмчавала щях да съм избръмчавало щяхме да сме избръмчавали
2 лице щеше да си избръмчавал щеше да си избръмчавала щеше да си избръмчавало щяхте да сте избръмчавали
3 лице щеше да е избръмчавал щеше да е избръмчавала щеше да е избръмчавало щяха да са избръмчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчавал съм избръмчавала съм избръмчавало съм избръмчавали сме
2 лице избръмчавал си избръмчавала си избръмчавало си избръмчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчавал съм избръмчавала съм избръмчавало съм избръмчавали сме
2 лице избръмчавал си избръмчавала си избръмчавало си избръмчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избръмчавал била съм избръмчавала било съм избръмчавало били сме избръмчавали
2 лице бил си избръмчавал била си избръмчавала било си избръмчавало били сте избръмчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избръмчавам щяла съм да избръмчавам щяло съм да избръмчавам щели сме да избръмчаваме
2 лице щял си да избръмчаваш щяла си да избръмчаваш щяло си да избръмчаваш щели сте да избръмчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избръмчавал щяла съм да съм избръмчавала щяло съм да съм избръмчавало щели сме да сме избръмчавали
2 лице щял си да си избръмчавал щяла си да си избръмчавала щяло си да си избръмчавало щели сте да сте избръмчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избръмчавал бих избръмчавала бих избръмчавало бихме избръмчавали
2 лице би избръмчавал би избръмчавала би избръмчавало бихте избръмчавали
3 лице би избръмчавал би избръмчавала би избръмчавало биха избръмчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-б-ръм-ча-вай из-б-ръм-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-ръм-ча-вал
непълен член из-б-ръм-ча-ва-лия
пълен член из-б-ръм-ча-ва-ли-ят
женски род из-б-ръм-ча-ва-ла
членувано из-б-ръм-ча-ва-ла-та
среден род из-б-ръм-ча-ва-ло
членувано из-б-ръм-ча-ва-ло-то
множествено число из-б-ръм-ча-ва-ли
членувано из-б-ръм-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-ръм-ча-вал
женски род из-б-ръм-ча-ва-ла
среден род из-б-ръм-ча-ва-ло
множествено число из-б-ръм-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-ръм-ча-ващ
непълен член из-б-ръм-ча-ва-щия
пълен член из-б-ръм-ча-ва-щи-ят
женски род из-б-ръм-ча-ва-ща
членувано из-б-ръм-ча-ва-ща-та
среден род из-б-ръм-ча-ва-що
членувано из-б-ръм-ча-ва-що-то
множествено число из-б-ръм-ча-ва-щи
членувано из-б-ръм-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-б-ръм-ча-вай-ки