избръмча

Речник на българския език

избръмча̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 178it) редактиране

Значение

избръмчѝш, мин. св. избръмча̀х, мин. прич. избръмча̀л, св.вж. избръмчавам.

Грешни изписвания (7)

  • езбрамча
  • езбрамчъ
  • езбръмча
  • езбръмчъ
  • избрамча
  • избрамчъ
  • избръмчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-б-ръм-ча из-б-ръм-чим
2 лице из-б-ръм-чиш из-б-ръм-чи-те
3 лице из-б-ръм-чи из-б-ръм-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-б-ръм-чах из-б-ръм-чах-ме
2 лице из-б-ръм-ча из-б-ръм-чах-те
3 лице из-б-ръм-ча из-б-ръм-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-б-ръм-чах из-б-ръм-чах-ме
2 лице из-б-ръм-че-ше из-б-ръм-чах-те
3 лице из-б-ръм-че-ше из-б-ръм-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчал съм избръмчала съм избръмчало съм избръмчали сме
2 лице избръмчал си избръмчала си избръмчало си избръмчали сте
3 лице избръмчал е избръмчала е избръмчало е избръмчали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избръмчал бях избръмчала бях избръмчало бяхме избръмчали
2 лице беше избръмчал беше избръмчала беше избръмчало бяхте избръмчали
3 лице беше избръмчал беше избръмчала беше избръмчало бяха избръмчали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избръмча ще избръмчим
2 лице ще избръмчиш ще избръмчите
3 лице ще избръмчи ще избръмчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избръмчал ще съм избръмчала ще съм избръмчало ще сме избръмчали
2 лице ще си избръмчал ще си избръмчала ще си избръмчало ще сте избръмчали
3 лице ще е избръмчал ще е избръмчала ще е избръмчало ще са избръмчали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избръмча щяхме да избръмчим
2 лице щеше да избръмчиш щяхте да избръмчите
3 лице щеше да избръмчи щяха да избръмчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избръмчал щях да съм избръмчала щях да съм избръмчало щяхме да сме избръмчали
2 лице щеше да си избръмчал щеше да си избръмчала щеше да си избръмчало щяхте да сте избръмчали
3 лице щеше да е избръмчал щеше да е избръмчала щеше да е избръмчало щяха да са избръмчали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчал съм избръмчала съм избръмчало съм избръмчали сме
2 лице избръмчал си избръмчала си избръмчало си избръмчали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избръмчал съм избръмчала съм избръмчало съм избръмчали сме
2 лице избръмчал си избръмчала си избръмчало си избръмчали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избръмчал била съм избръмчала било съм избръмчало били сме избръмчали
2 лице бил си избръмчал била си избръмчала било си избръмчало били сте избръмчали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избръмча щяла съм да избръмча щяло съм да избръмча щели сме да избръмчим
2 лице щял си да избръмчиш щяла си да избръмчиш щяло си да избръмчиш щели сте да избръмчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избръмчал щяла съм да съм избръмчала щяло съм да съм избръмчало щели сме да сме избръмчали
2 лице щял си да си избръмчал щяла си да си избръмчала щяло си да си избръмчало щели сте да сте избръмчали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избръмчал бих избръмчала бих избръмчало бихме избръмчали
2 лице би избръмчал би избръмчала би избръмчало бихте избръмчали
3 лице би избръмчал би избръмчала би избръмчало биха избръмчали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-б-ръм-чи из-б-ръм-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-ръм-чал
непълен член из-б-ръм-ча-лия
пълен член из-б-ръм-ча-ли-ят
женски род из-б-ръм-ча-ла
членувано из-б-ръм-ча-ла-та
среден род из-б-ръм-ча-ло
членувано из-б-ръм-ча-ло-то
множествено число из-б-ръм-ча-ли
членувано из-б-ръм-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-ръм-чал
женски род из-б-ръм-ча-ла
среден род из-б-ръм-ча-ло
множествено число из-б-ръм-ча-ли