избръмчи

Речник на българския език

1. избръмчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избръмчи е производна форма на избръмча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избръмчи — повелително наклонение, ед. ч.

избръмчи е производна форма на избръмча (повелително наклонение, ед. ч.).