избръмчавало си

Речник на българския език

1. избръмчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръмчавало си е производна форма на избръмчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избръмчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръмчавало си е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избръмчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръмчавало си е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).