избръмчавал

Речник на българския език

1. избръмчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръмчавал е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избръмчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръмчавал е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избръмчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

избръмчавал е производна форма на избръмчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избръмчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избръмчавал е производна форма на избръмчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).